Домът на Сакура Харуно

Вид: Голяма къща.
Къщата е голяма и доста забележима... Намира се около центъра на Коноха...
Снимка:

Сакура се върна у тях много изморена:
- Ох... Колко съм изморена... Търсих Итачи къде ли не... Обиколих всичко... Даже скривалището... И къщата му... Никъде го няма... Сигурно си е заминал... Колко съм твъртоглава... Ако му се случи нещо, аз ще съм виновна... Трябва да уведомя Саске...

- Не мога повече, писна ми...

Итачи почука на вратата и зачака някой да му отвори...

Сакура отиде да види кой е... Отвори вратата и изражението и беше така ...


Е

Итачи каза, като я гледаше в очите:
- Сакура може ли да поговорим?

Сакура отвърна:
- Не мисля, че вече има за какво да говорим... Аз ти казах какво чувствам към теб, ти също се изказа...

- Изаказах се, но по един много груб начин, който ме прави грубиян... Може ли да поговорим?

- Значи си бил и грубиян, а? Защо не ми каза? - попита Сакура.

- Да бях, но вече не съм! И не ти казах, защото си помислих, че ако не ти кажа че съм грубиян, ще ме харесаш и поведението ми щеше коренно да се е променило! - отвърна Итачи.

- Защо не бъдеш честен тогава? - попита Сакура.

Итачи попита Сакура:
- Сакура искаш ли да поговорим или не?

- Добре ще говорим! Хайде влез. - отвърна Сакура.

Итачи влезе и седна на дивана... Започна да говори:
- Хайде да си кажем всичко, право в очите! Аз те харесвам, но ти не? Моят въпрос е, колкото и нахален да е защо не ме харесваш?

- Защото, в началото, когато ме покани на рамен, аз не те и познавах много добре... Само от глупостите на Саске, знаех малко за теб... Ти беше непознат за мен... И на плажа, когато ме целуна, не изпитвах големи чувства, аз тогава много се учудих, защо го правиш... После като ми каза в скривалището, че ме харесваш... Стана ми много неловко, но ако ти бях казала, че те харесвам трудно щеше да стане да те харесам... Сега нещата са коренно различни... - отвърна Сакура.

- Какво имаш предвид под коренно различни? - попита Итачи.

- Ами... Сега ако ти призная ще си помислиш, ли че преди съм те излъгъла? - попита Сакура.

- Не! - отвърна Итачи. - Продължавай... - добави той.

- Добре! Сега не знам по какви причини, се бях замислила и реших да си изтегля от интернет най-вярната любовна програма, и разбрах че те харесвам 100%... Но ти сигурно ще си помислиш, че програмата лъже, но аз ще те уверя, че не лъже... Знаех си че ще дойдеш да ме търсиш... Сега е времето да ти призная, колко много те харесвам... И наистина си е така... - каза Сакура и от лицето и се стекоха сълзи. :(

Итачи сграбчи Сакура, целуна я и я попита:
- Ако не ме лъжеш, тогава искаш ли да живеем заедно?

- Разбира се, любов моя... :oops: - отвърна Сакура.

Неджи почука на вратата... И зачака Сакура да му отвори, но забеляза че няма никакви мебели и си помисли, че тя се е изместила.