Разни Фикове

Заглавие: Разни Фикове Съб Авг 20, 2011 6:20 pm

Така... Четете МНОГО ВНИМАТЕЛНО!!! Тази тема е за фикове, които съдържат само една глава и не се отнасят за Наруто! Ако искате фик с повече от една глава, то правете теми! Да не правим разни супи с фикове една глава!

Заглавие: Re: Разни Фикове Чет Авг 25, 2011 12:25 am

Final Fantasy VIII: След смъртта на Сефирот... Отново

Само да уточня, че Живото Наследство е Клауд, а Препиканото трио са Кадаж, Лоз и Язу...

След като Живото Наследство победи Сефирот, то реши да поправи Мидгард! Много трудна задачка... Умът му не знаеше какво да направи и затова Живото Наследство реши да отиде при Руфъс... Обикаляйки с лъскавото си моторче, той срещна една неприятна гледка - Препиканото трио... "Не, Боже, не! Защо все на мен? Пак ли се появиха тези?" - мислеше си Наследството. Лидера на Препиканото трио, или Кадаж каза на Язу и Лоз да слязат при Наследството и да го препикаят, той не можел, защото сега не му се пикаело... Язу и Лоз слязоха при Живото Наследство и започнаха да го гонят... Не успяха да го препикаят и го оставиха намира... Живото Наследство продължи по пътя си... След няколко минути, то стигна до прекрасната вила на Руфъс! Влезе вътре, а Рено се опита да го нападне, но без успех... Появиха се Руд и Руфъс и Руфъс, както винаги носеше наметало...
- Хайде де... До кога мислиш да криеш лицето си? - попита Живото Наследство.
- Така ми харесва! Две години бях така, ще бъда и още толкова! - отвърна Руфъс.
- Виж Руфъс... - подхвана Наследството. - Аз не мога да оправя целия град сам, заради това искам да ми помогнеш!
- Да ти помогна? С какво? - попита президента.
- Дай ми малко пари, поне да купя цимент и тухли... Останалото сам ще го оправя! - отвърна Наследството.
- Добре... Десетачка ще те оправи ли?
- Ти подиграваш ли се с мен? Аз искам поне милион! - разкрещя се Живото Наследство и реши да си заминава.
- Добре де, добре... Ще получиш милиона утре... Отиди в Препиканата Гора и чакай там! - каза Руфъс.
Живото Наследство чу, каквото искаше да чуе и излезе от вилата. По пътя си, то видя Рено, който си пееше някаква песничка...
- Ан Кафе ли слушаш? - попита Наследството.
- Да... Защо не? - отвърна Рено.
- Не знам, а и не ме интересува, искам си само милиона! - отвърна Живото Наследство и се качи на мотора си.
Запали лъскавото моторче и тръгна нанякъде... Реши да се върне в магазина си и малко да си почине, но знаеше, че почивката няма да е дълга, тъй като скоро Тифа ще се върне и пак ще му се кара, че не е оправило в църквата... А и как да оправи? В нея има езеро и вали постоянно! Живото Наследство и моторчето се зададоха на главната улица... След нея, Наследството се отправи към кръстовището, където сви наляво... И малко още път и вече беше пред малкото си магазинче... Остави лъскавия си мотор на средата на улицата и влезе в магазина... Марлийн и Дензел излязоха и го посрещнаха с добре дошъл. То не им отговори, а само ги подмина! Реши, че е твърде уморено, за да се занимава с малки деца... Качи се в стаята на Тифа и легна на леглото и... Тъкмо затваряше очи, когато телефонът му звънна... Беше Барет! Сега го занимаваше с глупостта, че нефтът бил свършил... Трябвало сега да открие злато! Живото Наследство без да говори, затвори телефона и пак затвори очи, когато отново телефонът звънна... Този път беше Тифа... Тя му разказа, че Сефирот се бил завърнал, и че е в близкият до Мидгард град! Живото Наследство се уплаши и стана веднага! То реши да отиде в Препиканата Гора, където можеше да намери Винсент... Стана, качи се на лъскавото моторче и се отправи натам... Стигна в Препиканата Гора към полунощ и това не му хареса... Пред него изведнъж изкочи Винсент и Наследството за малко да го блъсне!
- Наистина не си се научил да караш, нали Клауд? - попита Винсент.
Само Винсент не наричаше Клауд "Живото Наследство"! Наследството веднага му отговори:
- Аз знам да карам, но ти явно не знаеш, че не трябва да изскачаш така на пътя!
- Извинявай... Аз правя това с всички! - каза Винсент. - Твоите посещения са много чести, така че казвай направо!
- Сефирот се е появил! Казват, че е в съседния до Мидгард град... Ще дойдеш ли да го приберем? - попита Живото Наследство.
- Добре, а после ще го измъчваме, нали? - попита със злобна усмивка Винсент.
- Естествено... - отвърна Наследството.
Живото Наследство и Винсент се качиха на лъскавото моторче и се запътиха към Мидгард! Пътуваха цяла вечер и сутринта стигнаха Мидгард, но нямаха време и затова веднага се запътиха до съседния град! Пътуваха и пътуваха... Накрая стигнаха и започнаха да разпитват за човек, който си топира косата... Повечето хора му отговориха къде се намира и Живото Наследство и Винсент се запътиха натам... Пътя беше с много гадни завои и на няколко пъти щяха да паднат от мотора! Накрая стигнаха пред една малка, грозна и стара бърлога... Влязоха вътре, а Сефирот ги чакаше с отворени обятия... Започнаха да се бият... Винсент се вцепени от страх, а Живото Наследство трябваше да се бие само! Е, нали на всеки две години се случва това? Сефирот беше победен, но този път не изчезна... Наследството и Винсент го хванаха и го помъкнаха към Мидгард... Пътуваха доста дълго време, а Сефирот се мъчеше да бяга... Когато стигнаха до Мидгард, те откараха затворника в някаква къща, която имаше само една стая... Влязоха вътре и Живото Наследство каза:
- Така... Ти си наш затворник и ще те пуснем, ако се разплачеш!
- Какво? Вие нормални ли сте? Как ще се разплача? На мен не ми пука, нямам причина да плача... - отвърна Сефирот.
- Така ли? Тогава гледай! - отвърна Наследството.
То донесе един телевизор и каза на Винсент да закачи кабелите по местата им... Винсент го направи и вече можеше да се гледа телевизия...
- И какво? Ще ме накарате да заплача с телевизия? Ха ха ха...
- Гледай Сефирот, гледай! - подкани го Живото Наследство. - Ще ти пуснем БТВ и хитовия сериал Листопад! - отвърна Наследството.
То пусна БТВ и Листопад започна, но беше много странно... Даваха само сцените, където героите ревяха... Това беше с часове и накрая Сефирот не издържа... Горкичкия се разрева!
- Казах ли ти? - попита Живото Наследство.
- Сега ще ме пуснете ли? - питаше Сефирот, докато ревеше.
- Не! Това просто беше измама! Исках да те унизя... - отвърна Наследството смеейки се.
Сефирот дълго рева, а Живото Населдство дълго се смя... Даже и Винсент не се сдържа и започна и той да се смее... Препиканото трио реши, че трябва да намери Сефирот... Те знаеха, че е отвлечен от Наследството и Винсент и се запътиха към онази къща, в която го държаха! След време се чуха звуци от мотори и това не беше хубаво! Живото Наследство и Винсент измислиха идеалния план как да заловят Препиканото трио... Те ги чакаха пред вратата и веднага ги нападнаха... Триото нямаха време да извадят оръжията си, а Лоз с неговото не можеше да направи нищо... Нямаше как... Наследството и Винсент хванаха и тях... Вкараха ги вътре, а когато Кадаж видя Сефирот каза:
- И ние заради този ревльо ли дойдохме? Какви сме прости... Защо дойдохме?
Сефирот не можеше да спре сълзите си... Винсент завърза набързо Препиканото трио и им пуснаха и на тях Листопад! Триото не можа да се сдържи и започна да реве... И Сефирот започна още повече... Накрая главите им щяха да се пръснат от реване, ама не можеха да спрат и нямаше как... Накрая умряха горките!
- Най-сетне! Умряха... - каза Наследството.
- Да! Хайде да се махаме... - отвърна Винсент.
Двамата се качиха на лъскавия мотор и се върнаха обратно в Препиканата Гора, където Наследството остави Винсент и се върна... Отиде при Руфъс, взе парите и замина... И от тогава до ден днешен, Живото Наследство не се е върнало!

Заглавие: Re: Разни Фикове Сря Май 23, 2012 7:39 pm

История с непланиран край

Куин и Кени са двама братя, които все още живеят заедно. Те са близнаци. Наскоро баща им почина и остави всичко на двамата. Куин получи яхта и къща на брега, а Кени получи много преуспяващата му компания за дрехи. И това беше краят на тяхното живеене в една къща. За по-малко от седмица Кени успя да си купи имение, защото компанията печелеше по много на ден. Куин продаде яхтата, за да има някакви пари, но те не му бяха достатъчни. Все пак Кени печели по около 50 000 долара на ден, а Куин не печелеше нищо, защото не работеше. Той беше много мързелив и неук. Реши да си намери жена, за да не затъне. Щеше да прави конкурс за най-красивата и работлива жена. Жените, ако знаеха, че Куин е глупав и мързелив никога не биха отишли на конкурса му. Добре че беше красив. Обади се на някакви хора и им каза да направят реклама, че човек прави конкурс за най-красивата и работлива жена.
След няколко дни рекламата се появи по телевизията. Кени я видя и си помисли: "Боже... За какво си прахосва парите..." Кени повече не се занимаваше с брат си. Тази реклама се оказа последната му среща с него, макар и непряка.
На конкурса Куин си избра момичето и реши да се ожени за нея. Тя прие, защото Куин беше богат. Тя също беше глуповата и двамата много си приличаха. Датата на сватбата беше през Май 2011 година. Имаше само две седмици до сватбата им. Той се обади на Кени, но Кени отказа, заради жена му. Куин беше много обиден, обаче започна да осъзнава грешката си с този конкурс.
Денят на сватбата настъпи. Лилия беше облечена в прекрасна булчинска рокля. Куин беше облечен в черен костюм. Те се ожениха и започна, така нареченето им тържество. Куин започна да пие много, което притесни гостите и съпругата му.
След партито Куин и съпругата му решиха да започнат с брачната нощ. Съблякоха се и решиха да се впуснат в любовно приключение. На Куин му хрумна идеята да направи нещо повече с нея. Следователно я насили. Когато осъзна какво направи, тя беше тръгнала да се обажда в полицията. Той я спря и започнаха да се карат. Тя замахна да го удари, но той я хвана за китката и я счупи. Тя падна на колене, викайки, заради болката. Щом беше започнал, Куин не можеше да спре. Трябваше да я убие, иначе тя щеше да го обвини в изнасилване и домашен тормоз.
Не знаеше как да го направи. "Ако я убия отивам в затвора, а ако не го направя пак отивам там!" - мислеше си Куин.
Той мислеше и накрая се сети. Щеше да я одуши, да я накълца на парченца и да я хвърли на кучетата. Никой нямаше да я търси. Тя няма близки, нито приятели. Даже на работа не е ходила. Той взе някаква възглавница и се върна при Лилия. Събори я на земята и се мъчеше да я одуши, но тя се съпротивляваше, колкото можеше. Накрая не и останаха сили и тя се предаде. Съпругът и успя да я убие. След като вече беше мъртва, той можеше да я накълца. Отиде в кухнята, взе един голям кухненски нож и един сатър. Докато вървеше към спалнята, той забеляза сватбената им торта. На върха на тортата имаше две фигури с техните лица. Той само злобно се усмихна и продължи напред.
Отвори вратата на спалнята и застана пред трупа на Лилия. Въздъхна и започна да я реже. Белия килим, който беше под тялото и, стана червен. Много кръв изтече от трупа и. Когато приключи той събра парчетата и органите и в един чувал и излезе на терасата. За негово щастие около къщата, в която живееше имаше много гладни и бездомни кучета. Започна да изхвърля накълцаната Лилия. Кучетата за отрицателно време изядоха съпругата на Куин. Усмивка се появи на лицето му. Той се върна и изгори килима. Изчисти кръвта и си легна.
След като се събуди беше почти вечер. Той усещаше силна болка в главата. Не видя никъде Лилия. Спомняше си, че даваше месо на кучетата, а месо на сватбата нямаше. Спомни си как я насили. Но къде беше тя? Куин реши да изгледа записите от видеокамерата, която беше инсталирана от баща му. Свали ги на компютъра си и ги пусна. Записите показаха как я е убил, накълцал и изхвърлил. Той много се уплаши и се обади на Кени. Уговориха си среща в къщата на Куин. Докато чакаше брат му да дойде, Куин обикаляше из стаята. Кени пристигна пред вратата и влезе вътре. Куин го покани и още по-уплашен му пусна записите. Кени стана, сякаш са му заболи ножове в задника.
- Какво си направил? - хвана се за главата Кени.
Куин му отвърна, че не помни да и е причинявал такова нещо, но записите го доказваха. Кени обеща да дойде утре, за да измислят какво да правят.
На следващата сутрин, Кени веднага тръгна към къщата на Куин. През това време Куин реши да се самоубие, за да отърве затвора. Взе един нож и си преряза вените. Когато Кени пристигна, Куин беше мъртъв.