Нещо и от MissRima

Заглавие: Нещо и от MissRima Пет Авг 19, 2011 12:10 am

И-Иванка, Г-Ганка, П-Петранка, М-Марина, Ге-Гергана и Т-Траяна

Красив слънчев ден... Иванка, Петранка и Ганка, тичат към университета по Английска филология. Иванка си мисли как те ще бъдат в една стая и как заедно ще гледат аниме... Влизат с гръм и трясък в университета. Качват се на последния етаж, където се намира кабинета на Директора, почукват на вратата и влизат вътре. Директорът ги приветства с добре дошли... Те отвръщат на това с благодаря... Когато им казва в кои стаи трябва да бъдат, нашите три приятелки се разочароват... И трите не се падат в една стая... Всъщност, нито една от тях не се оказва в стая, поне с едната... Трите излизат разочаровани и се запътват към стаите си...

-- Глава 1: Пристигането на Иванка --
Аз прегърнах приятелките си в коридора, където се разделихме... Стигнах до стаята, в която трябваше да отседна, но дълго време стоях пред вратата, слушайки как останалите студенти се забавляват... Заболя ме главата от шумотевицата и реших да вляза. Като влязох вътре, аз бях като гръмната... Беше толкова разкошна стая. От банята излезе едно момиче, което се казва Марина.
М: Ехо, новата... Леглото до вратата е твоето! След като се оправя ще ти кажа, кои са твоите шкафове и подобни...
Марина ми прилича на кифла... Не приличаше, тя е кифла! Аз чаках на вратата, докато тя се оправи. После видях леглото си, и реших да оставя багажа си на него. Марина излезе най-сетне от банята.
М: Сега... Виждаш ли тази бяла линия, начертана с боя?
И: Виждам я. И какво за нея?
М: Тази черта дели стаята... Трябваше да я направим по-голяма, тъй като моите рафтове няма къде да се съберат. Ако преминеш през чертата, ще имаш големи проблеми! Разбра ли ме?
И: Да. Разбрах те. Мебелите ти изглеждат нови. Университета ли ги купува?
М: Не. Тези принадлежаха на покойната ми съквартирантка, която ги завеща на мен, тъй като нямаше никакви близки, мръсницата! Но да си призная, на мен много ми харесват. За влизането в банята ще ми искаш разрешение, въпреки, че се пада в твоята половина.
И: Ами, ако си излязла някъде? Как да поискам тогава?
М: Просто звъниш. Добре, добре, стига толкова за сега! Аз трябва да се приготвям, защото ще излизам.
Наблюдавах как Марина слагаше много сенки, доста голям пласт молив, и доста спирала. Това ме ужасяваше... Реших да се обадя на Петранка и Ганка, но Марина се обърна към мен.
М: Не го прави! Не и докато се гримирам! Разконцентрирам се, когато някой си говори по телефона.
И: Добре.
Защо бях казала това? Какво ми пука за кифлата, която не може да се гримира, когато звъни телефон? Вече бях осъзнала, че щом изпълних това, значи че трябва да изпълнявам и другите и желания... Това ме ужасяваше. Един крясък прекъсна мислите ми.
М: Дръпни се!
Аз легнах, на леглото, за да може тя да се види от нейната половина, в голямото огледало, което беше зад мен.
М: Дойде твърде рано. Мислех да взема това огледало, след като се изкъпя, но ти се появи и реших да ти го оставя! Бъди малко благодарна и ми донеси кафе!
И: Искаш кафе? Аз да не съм ти прислужница?
М: Ами... Виж какво, тук съм вече за втора година! И миналите ми съквартирантки изпълняваха желанията ми...
И: Защото може би, ти си ги заплашвала?
Марина ме гледаше с поглед, който гласеше "Продължавай в същия дух, и скоро ще видиш!" Като аниме фен, аз не направих нищо, за да спре да ме гледа така... Марина изправи косата си, топира се, облече се, както кифла се облича и тръгна към вратата.
М: Излизам. Имам среща с една приятелка... Не чакай да се върна. Заключи тук, защото може някой да ме ограби!
Тя излезе, а аз влязох в банята да се изкъпя. След като се изкъпах, изсуших тялото си и облякох любимите ми дрехи, или черни дънки, и аниме блузка. Много бързо навлязох в частта на Марина и започнах да разглеждам из рафтовете и шкафовете. Намерих купища разни гримове... Намерих и много дрехи. Типично за една кифла. Шкафовете и бяха почти претъпкани, сякаш беше взела абсолютно всичко нейно от тях. Реших да видя как е леглото и. Когато го погалих, под ръката си, аз усетих мекотата на сатенените, кафяви чаршафи. Любопитството ми, щеше да ме убие. Трябваше да проверя какво има под леглото и. И го направих. Видях една доста тежка раница... Помислих, че тук държи учебниците си... Но кифла и учебници, ми звучеше като риба и кисело мляко. Отворих раницата и останах смаяна. Вътре беше пълно с пари, а по-надолу в раницата имаше кутии с цигари... Типичното за една кифла. Реших повече да не се ровя и върнах всичко по мястото му. Отворих гардероба, който беше в коридора, но там можехме само да си оставяме якетата. Отворих го и почти не намерих място за моето яке, от всичките на Марина. Кифлата се върна и ме свари да се мъча да си натикам якето.
М: Какво по дяволите правиш със скъпоценните ми якета? Знаеш ли, че съм давала луди пари, за да се сдобия с тях? Ако им се е случило нещо, ще държа лично теб отговорна и ти обещавам, че ще те съсипя!
Какви дръзки думи от една кифла... Тя влезе в стаята и нещо сякаш и каза, че съм ровила в нещата и...
М: Странно... Имам чувството, че си ровила в моите неща... Ще бъдеш ли така добра, да ми кажеш вярно ли е?
И: Не съм ровила в нещата ти, просто влязох да се изкъпя... А и тъй като все още ти нямам номера, реших направо да вляза...
М: Ох, ето ти номерата ми.
Тя ми подаде едно листче, на което имаше около 5/6 телефонни номера.
И: Ти толкова много телефони ли имаш?
М: Естествено... От хубави, по-хубави.
И отново, това е типично за една кифла... Парите в раницата и телефоните и, ми говореха, че тя е страшно богата... И как нямаше да бъде? Нормален университет, би ли приел една смотана кифла? Естествено, че не. Университетите са за сериозни хора, а не за разглезени госпожички, като Марина.
М: О, забравих... Ти не ми каза името си.
И: Казвам се Иванка...
М: Ха-ха-ха, Боже ще умра... Иванка... Не, наистина ще умра... Аз съм Марина...
И: И твоето име е смешно...
Тя отново ме погледна с погледа "Продължавай в същия дух, и скоро ще видиш!" Дълго мълчахме, а аз гледах тавана. Бях разпределила нещата си... Неусетно е станало вечер... Трябваше вече да си лягаме. Аз легнах, а Марина излезе...

Заглавие: Re: Нещо и от MissRima Пет Авг 19, 2011 1:04 am

Е, знаете какво стана в първата глава... Сега следва втора...

И-Иванка, Г-Ганка, П-Петранка, М-Марина, Ге-Гергана и Т-Траяна

-- Глава 2: Пристигането на Петранка --
Аз се сбогувах с Иванка и Ганка и се запътих към стаята ми... Докато вървях, аз на няколко пъти, щях да бъда ударена от хвърчащи топки... Що за студенти са това? Учат в елитен университет, а се държат като деца... Стигнах пред стаята си, поех дълбоко дъх и влязох вътре. Стаята беше ужас! Нямахме нищо... Имаше едно момиче, което се беше тръшнало на леглото си и плачеше с всичка сила...
П: Извинявай... Но защо плачеш?
Момичето, като ме видя веднага се успокои.
Т: Стаята ми е ужасна, нашите не ми позволиха да взема Шогуните и Аниманиите си... Не ми позволиха да взема нищо свързано с думата "аниме"...
П: Гледаш аниме? Супер... Аз също...
Т: Наистина ли? Това е супер... Хайде да сядаме и да гледаме нещо, искаш ли?
П: Добре...
Т: Името ти е? Моето е Траяна...
П: Петранка.
В Траяна аз намерих ценна приятелка... Аниме фен... Не мога да бъда по-щастлива! Не знам за Ганка и Иванка, но аз никога няма да си тръгна от този университет... Намерих сродна душа... Гледаме вече цял ден аниме... На мен ми се доспа и просто се отпуснах... Кога съм заспала не осъзнах... След като се събудих, Траяна я нямаше... Реших да се обадя на Иванка и Ганка, за да им разкажа, но телефоните и на двете бяха изключени... Дали и те бяха намерили аниме фенове и се забавляват с тях? Трябваше да разбера на всяка цена. Излязох да потърся Траяна, но не я намерих... Върнах се в стаята и се изкъпах. Без да се преоблека, аз легнах на леглото си и чаках Траяна да се върне... Тя се върна, отново разревана... Беше допрала ръцете до лицето си, скривайки го цялото. Тя легна на леглото и закри главата си с възглавница.
П: Траяна, какво пак ти стана? Някой ти направи нещо ли?
Тя не говореше... След няколко минути се чуваха само подсмъркванията и... Тя махна възглавницата от главата си, с което разроши косата си...
Т: Тук съм за втора година и миналата година нямаше достатъчно момичета... И трябваше да съм с момче, но копелето мръсно ме напи и ме накара насила да спя с него... Сега ме срещна в коридора и ми каза, че има снимкови материали от страстната ни нощ... Каза, че ако не правя, каквото ми каже, ще покаже снимките на всички и ще стана само за смях... И без това ме мислят за смахната, тъй като гледам "детски"... Такива глупаци. Нищо не разбират!
П: Каквото и да направят, аз винаги ще съм ти приятелка... Между другото, аз имам две приятелки, които са също аниме фенове... Можем да се събираме от време на време и да гледаме заедно аниме...
Траяна не отговори на това... Този, който я притесняваше, явно имаше голяма власт в университета, щом нея я беше страх от него...
П: Траяна, кой е той?
Т: Синът на Директора... И ме е страх, че ще направи така, че да ме изгонят от тук... Петранке, помогни ми...
П: Ще се опитам да направя всичко възможно, за да ти помогна...
Станах от леглото си и излязох навън... Реших да намеря онзи идиот, който си мисли, че щом е син на Директора, има правото да се подиграва с нежния пол! Търсех го, като разпитвах излезлите навън студенти, но те не знаеха къде се намира той... Университета беше голям и не знаех как ще го намеря... Отказах се да го търся и мъка натежа в сърцето ми. Някакъв вътрешен глас ми казваше: "Не помагаш на Траяна да се справи с проблема си! Каква приятелка си ти?" Но на тези въпроси, аз не можах да отговоря... Вярно, с една дума предавам Траяна, но от друга страна не мога да направя, каквото и да било срещу сина на Директора, тъй като не само аз ще изхвърча от тук, ами и тя... Върнах се в стаята и сълзите ми бавно започнаха да се стичат по бузите ми... Траяна ме видя и се уплаши.
Т: Намери го и той заплаши и теб, нали?
Дълго време не можах да отговоря, но накрая събрах сили.
П: Не можах да открия копелето...
Т: А и да беше, нищо нямаше да можеш да направиш... Той веднага щеше да те издаде на Директора и да заминеш от тук, още преди да си започнала...
П: Той няма правото да потъпква така момичетата... Да не би по случайност, щом е син на Директора, да сме му робини?
Т: Успокой се. Не сме му робини, но всеки момент можем да станем... За сега го остави да тормози само мен! Не искам нещо да ти се случи.
Траяна се жертва за мен? Тя реши, че трябва само тя да се жертва, но аз не съм съгласна. Трябва всяка една студентка, която е била заплашвана от този, да бъде защитена! Но къде щяха да търсят тази защита? Никъде. Щяха да станат робини на сина на Директора... А защо по дяволите, синът му учеше тук? Може би, за да има имунитет срещу правилата... Тази история не ми излизаше от ума! Та един пикльо може да командва студентите? Откъде накъде? Трябваше да се напише жалба, но всички писма минават през Директорския кабинет... Как можех да изпратя жалбата си? За мен това е затвор... Даже по-зле и от затвор... Това е направо Ад! Не можем да се защитим от Дявола, а именно от синът на Директора... Целият ми ден мина в размисъл... Накрая стана вечер и си легнахме.

Заглавие: Re: Нещо и от MissRima Пет Авг 19, 2011 11:45 pm

И-Иванка, Г-Ганка, П-Петранка, М-Марина, Ге-Гергана и Т-Траяна

-- Глава 3: Пристигането на Ганка --
Сбогувах се с Петранка и Иванка и се запътих към третия етаж, защото там се намираше стаята ми... Опитах се да си отворя, но беше заключено. Добре, че имах ключ. Отключих си, влязох вътре и оставих багажа си на леглото. Стаята изглеждаше необитавана. Разочаровах се, че няма с кого да си говоря... Заключих я отново и реших да се изкъпя. Чух, че някой чука на вратата и реших да оставя къпането за друг път. Отворих, а пред очите ми имаше едно момиче, което много приличаше на момче, тъй като нямаше никакви гърди, беше с много къса коса, абе направо си беше момче с една дума.
Г: Извинявай, объркал си стаята!
Ге: Не, не съм. Това е моята стая.
Говори с женски глас? Боже, та това е травестит.
Ге: Аз съм Гергана.
Г: Или по-скоро Герган! Аз съм Ганка.
Защо се подигравах толкова много на момичето? И аз не можех да си отговоря.
Ге: Всички ми се подиграват... Миналата година направих нещо лошо и майка ме подстрига късо, за да си мислят, че съм травестит...
Г: Какво си направила, или направил? Виж, съжалявам, че ти се подигравам, но още не мога да свикна, че си момиче.
Ге: Няма нищо... Свикнах... Това ми е третата година, скоро ще завърша и ще се махна от тук... А историята е дълга, така че... Не мога да ти я разкажа...
Хм...? Не може, а? Аз пък няма да оставя работата така! Определено ще разбера за нейната малка тайна, каквато и да е тя... Дали не е някаква престъпница, или крадла? Само времето щеше да ми отговори... Гледах как Гергана подреждаше багажа си... От чантата и изскочи дневник и аз с любопитен поглед гледах къде го слага! Аха, тази вечер ще направя моя удар! Ще прочета дневника и и ще разбера малката и тайна! Е, дано да излезе...
Ге: Ти вечерта ще излизаш ли?
Г: Не знам, а ти?
Ге: Да... Има един клуб, който толкова много ми харесва, че ще се старая да не пропускам да ходя...
Г: Супер, а какво правите в този клуб?
Ге: Ами разни неща... Говорим за гримиране, за обличане, за чалгарките и така нататък... Общо взето, това е нещо като чалга клуб!
Г: Ужас... Значи ще се откажа да го посетя... Добре, но искам да ти задам един въпрос! Гледаш ли аниме, или четеш ли манга?
Ге: Какво? За първи път чувам за такова нещо... Би ли ми показала това онова?
Г: Да, разбира се. Ела.
Поканих Гергана да седне на леглото ми, а аз пуснах един епизод на Маи-ХиМЕ... На нея явно и беше много смешно...
Г: Кое му е толкова смешното?
Ге: Не предполагах, че сериозно момиче като теб, ще гледа детски... Защо си казала, че детските са "аниме" и защо комиксите са "манга"? Може би си ги кръстила така, за да не те мислят за дете... Ха-ха-ха...
Гледах я с доста тъпа физиономия! Поредната лигла, която не разбира! Идеше ми да я удуша, но с това нямаше да спечеля нищо. Всъщност щях. Щях да спечеля на аниметата един враг по-малко! Идеше ми да убия Гергана за думите и, но аз просто си стоях и я гледах тъпо.
Ге: Какво има?
Г: Искам да си върнеш думите назад! Анимето и мангата не са това, което си мислете всички!
Ге: Напротив скъпа, точно това са... Глупости за деца!
Г: Тогава това глупост ли е?
Хванах Гергана и и пуснах хентай!
Г: Това на глупост ли ти прилича?
Ге: На това можеш да кажеш, каквото си поискаш... Но то пак е рисувано и пак си остава детско! Само че това вече е за по-големи...
Не издържах повече и и ударих шамар. Как може да обижда така анимето, моята любов? Тя ми отвърна със същото и накрая се сбихме... Никой не можеше да чуе врявата, която вдигахме, тъй като навън беше още по-шумно! Накрая Гергана ме пусна.
Ге: Бъди благодарна, че няма да те издам на Директора! Гледай си глупавите детски и не ме занимавай! Разбра ли?
На въпроса и не отговорих. Беше пределно ясно, че не разбрах! И никога няма да разбера, че колкото и да обясняваш на идиоти, те пак си остават такива! Разопаковах багажа си и отидох да се изкъпя! След като се изкъпах си легнах... Когато се събудих, Гергана я нямаше. Супер, ще мога да прочета дневника и. Отидох до шкафа, в който го беше сложила и го взех. Седнах на леглото си и започнах да го чета... Първите няколко страници бяха много измамващи! Пишеше, че се радва за това, че е приета тук, че много и харесва университета, и че всички и се подигравали. Няколко страници нататък обаче, нейното досие се разкри! Ха, хванах я! Започнах да чета следното:
"Мило дневниче,
Днес е прекрасен ден! Реших да уча в университет, близък до клуба! Ще се опитвам да ходя там всеки ден... Трябва да измисля някаква лъжа за това, което се случи с косата ми... Бас ловя, че моята съквартирантка ще ме разпитва... Трябва да мисля толкова много лъжи, че не може да бъде! И теб не знам къде ще крия, и не знам кога ще пиша! Тази година беше ужасна! Сбогувах се с косата си, защото майка научи малката ми тайна... В онзи клуб, в който ходя всяка вечер е пълно с лесбийки... И аз съм една от тях... Да, имам склонност към жени, но това няма значение... Вече трябва да спирам, защото някой ще ме види! Чао"
Виж ти, нашата надута глупачка, всъщност се оказа лесбийка! По-нататък стигнах до това, как тя се била изчукала с някаква и как с удоволствие би го повторила! Ужас... Реших повече да не чета! Стана ми ясно... Оставих дневника на мястото му и седнах на леглото си. Гергана се върна и тръшна вратата след себе си.
Г: Здрасти лесбийке! Какво стана? Изнасилиха те в клуба ли?
Ге: Какво? От къде разбра за това?
Г: Да кажем, че един твой приятел те предаде!
Ге: Приятел?
Аз посочих шкафа, където беше дневника и тя схвана за какво говоря.
Ге: Само да кажеш на някого... Ще видиш!
Г: Не ме е страх от теб... Гледай си работата, лесбийке! Знай само, че ще те дразня с това... И браво на майка ти... На нейно място, аз бих те спукала от бой, но това си е мое мнение...
Стана вечер и нито една не продължи да говори, затова загасих лампите и заспах.

Заглавие: Re: Нещо и от MissRima Нед Авг 21, 2011 12:28 am

Е, историята продължава...

И-Иванка, Г-Ганка, П-Петранка, М-Марина, Ге-Гергана и Т-Траяна

-- Глава 4: Първият ден на Иванка --
Отидох до кабинета по Английски да взема учебната програма... Не учехме почти нищо, само Английски... Видях, в коя стая трябва да бъда. Бях в 345-та стая... Огледах списъка и за Марина и за мое огромно съжаление, тя се падна при мен... Обадих се на Петранка и Ганка и се разочаровах. Те се оказаха в различни стаи... Явно ще бъдем разделени, докато не завършим... Като си мислех за това, се чувствах така, сякаш някой ме беше убил... Звънецът удари и аз се запътих към стаята... Когато влязох вътре, видях Марина, а тя се провикна:
М: Хора, тази тук е нова и знаете ли какво? Тя гледа детски...
Няколко човека се обадиха и казаха, че не са детски! Не мога да повярвам! Тук има аниме фенове! Само аз си мислех така... Надеждата за сродна душа умря, когато повечето казаха, че знаят какво означава думата "аниме", но не го гледат... Глупаци! Е, има нещо хубаво. Не всеки ме прие за смахната като си признах за това! Марина изглеждаше недоволна... Не можа да и достави удоволствие това, че хората не ме приеха за странна... Много завиждам на Петранка... Тя се паднала с аниме фен и двете били на седмото небе... Бла бла. И на мен ми се искаше да съм с аниме фен, но само ми се искаше... Не се оказах с такъв. Оказах се с кифла, която си няма и на представа какво означава аниме. Изведнъж цялата стая се заля със смях. Това прекъсна мислите ми и аз се огледах, за да видя на какво толкова се смеят. Всъщност те се смееха на мен, защото Господина е влязъл, а аз не съм забелязала и си стоя права! Ужасен гаф за първи ден! Бас ловя, че Марина ще ми се подиграва като се върнем... Чакай малко! Марина е за втора година тук... Тогава защо е първи курс?
И: Марина, ти защо си тук? Не трябва ли да бъдеш втори курс?
Уцелих ли ти болното място? Естествено, че да...
М: Защото така...
Един зад мен се обади:
- Тя повтаря... Иначе няма работа тук...
Марина събра учебниците си, взе чантата си и си тръгна. Цялата стая отново се заля със смях... Даже и Господина се смя, докато не се усети и ни се развика да спрем шума! Урока започна. Не можах да се концентрирам в това да пиша и чета, защото се сещах за Марина, заради това аз започнах да рисувам аниме герои в тетрадката си... Бях подпряла главата си на едната си ръка, с който лакът затисках тетрадката... Реших да си пусна музика, но това щеше да бъде много нагло от моя страна... Господина дойде до чина ми, потупа ме по рамото и ми каза:
- Продължавайте госпожице и ще станете като Марина!
Вцепених се. Кога е дошъл? Нищо не можах да направя... Само успях да скрия малко от рисунката си...
- Може ли да предадете листа с рисунката?
И: Наложително ли е, Господине?
Как може да иска рисунката? Та на нея героите ми са готови да правят секс...
- Съжалявам Госпожице, но щом нарушавате правилата, аз съм длъжен да взема това, което Ви разсейва!
И: Господине, много Ви се моля! Не я взимайте!
- Тогава напуснете часа! Избирайте си: Оставате в час или напускате час!
И: Вземете я Господине!
Какво можех да направя? Ако пропускам часове, нашите ще ме отпишат... По дяволите... Май трябваше да напусна!
- Госпожице моля станете! Драги ученици, ще прекъснем часа за около 10 минути, докато Госпожицата обясни какво има на рисунката!
Аз се изправих с поглед забит в земята.
И: Нищо... Особено! Просто двама млади се обичат... Какво толкова?
- Госпожице... Това излиза от категорията "просто се обичат"... Рисунката Ви символизира полово сношение... Или опит за такова...
Класът отново избухна в смях... Смейте се, смейте се... Ще си го върна и то тъпкано!
- Госпожице моля напуснете стаята! След часовете, елате отново, за да си поговорим за творението Ви!
Събрах учебниците си и излязох... Да посетя стаята отново ли? В някой друг живот! Ама, ако искам да ме уважават, трябва да посетя Господина... Дано да не се окаже като Господина ми по Физкултура... Да иска да правя секс с него, за да ми остави тройка... Добре че не се съгласих! Напуснах стаята тихо и се запътих към стаята си... Дано Марина да не е там, че не знам как ще я изтрая... Стигнах до нашата врата, а от вътре се чуваха гласове... Доближих главата си до вратата и започнах да слушам...
М: Знаеш ли какво дете живее с мен?
- Дете?
М: Да... Гледа детски... И чете комикси... Вчера видях това онова...
- Боже Господи! Тя е луда!
Луда? Луда? Аз луда? Ще види тази нещастница! Ще я пребия!
М: И се облича много тъпо... Носи опърпани дрехи... Сто процента е циганка!
- Как разбра това?
И: Ами хора, които се казват Иванка, освен циганки какви могат да бъдат?
- Нищо друго!
В този момент не се стърпях... Влязох вътре и тръшнах вратата!
И: Каква си ти, че да определяш кой е циганин и кой е българин?
- Аз ще тръгвам! Чао Марина.
И: Никъде няма да ходиш, докато не ми отговориш на въпроса! Какви сте вие, че да определяте кой е българин и кой циганин?
- Извинявай, не съм искала да те обидя така!
И: Това, че се казвам Иванка не означава нищо! Не съм циганка... Родителите ми искаха да ме кръстят с традиционно българско име!
- Добре, извинявай... Може ли вече да си ходя?
И: Да. Махай се! Заради вас стана време да отивам при учителя!
Аз излязох навън и започнах да бягам до стая 345... Пристигнах пред стаята, поех дълбоко дъх и почуках. Отвътре се обади Господина с "влез". Влязох, поздравих и зачаках.
- Седни на първия чин!
Какво да направя? Седнах.
- Ето Ви рисунката. Впечатлен съм от таланта Ви! А можете ли да докажете, че Английския Ви влече толкова, колкото Ви влече Изобразителното?
И: Господине... За първи ден, наистина сгафих ужасно, но повече няма да се повтори... Просто аз съм човек, който отначало го мързи да внимава в час...
- И вместо да внимава, той се занимава с рисуване на порнография? Госпожице, това не е за нашия университет! Не внимавате в час и рисувате...
И: Съжалявам, няма да се повтори повече!
- Дано Госпожице! Сега сте свободна!
Аз излязох от стаята и отново се запътих към моята... Влязох вътре и си легнах... Кога съм заспала не разбрах...