Какво значи да си на пътя и хубаво ли е това?
Това е първа глава
След като Мияви си живееше красив и богат живот, всичко в лукс и уют, дойде времето да каже ЧАО на това. Дойдоха гражданските полицаи и конфискуваха жилището на Мияви и семейството му. Мияви нямаше къде да отиде, за това реши че трябва да живеят на улицата. Жена му не прие това, все пак имат и дете, но полицаите не правят нищо за детето. Дори им казаха, че ще го изпратят в дом за осиновяване, докато Мияви не изплати данъците си. Отнеха и последната им радост - детето. Мияви и жена му просеха. Тъй като японците го знаеха, всеки който минеше му даваше пари, и за да спестяват трябваше да ядат само ориз, колкото да не са гладни през целия ден. Имаха нещо като график, когато Мияви е в почивка и търси храна из кошовете, жена му трябва да прави секс с някакви японци, за да и дават пари. Това им носеше някакви йени, но гладът продължаваше. Каквито клечки бяха, станаха още по-големи. Свалиха около 5 килограма само за 3/4 дена. Мияви си мислеше, че той първи ще умре, тъй като жена му я хранеха. Преди всичко обаче се притесняваха някой да не им осинови детето. Мияви се опитваше от време на време да се навърта около сиропиталището, но безуспешно. Имаше охрана около него, а на дрипав човечец никой няма да повярва. Жена му подаде документи в една агенция за проститутки. Трябваше да ходи до Канто за стриптийзьорка-проститутка. Мияви я помоли да му намери някаква работа там, за да може да са заедно. Жена му обаче вече излизаше от това нейно кризисно положение, докато Мияви още повече затъваше. Една вечер преди да падне първия сняг, Мияви успя да се добере до сиропиталището и видя детето си. То беше мъничко и много пухкаво. Мияви искаше да си го гледа, заради това събра малко пари за ново хубаво облекло и за малко парфюм, тъй като не се беше къпал с месеци. Отиде да подава документи за гледач на бебета. Приеха го, даже му дадоха безплатен апартамент. Той веднага се лепна за неговото дете, но за да не го изгонят гледаше и останалите. Работата му беше уникална за мъж. Да чисти детето след като се е наакало, не беше хубаво. Обаче това беше неговия начин на живот, докато този на жена му беше много по-луксозен. Изискани дрехи, голям безплатен апартамент, висока заплата. Тя не се сещаше за Мияви, а само за детето им. Тя също и не подозираше, че Мияви в момента по някакъв начин гледа детето им. Тя си помисли, че той вече е умрял и заради това изпрати писмо до погребалната агенция в Токио. От агенцията съобщиха, че той не е мъртъв, ами работи. Жена му си отдъхна и повече не мислеше за Мияви, докато работеше.
Заглавие: На пътя 
Сря Май 19, 2010 9:01 pm
! Поздравления Крис-чан ^^
